Готови ли са младите зъболекари за реалната практика? 6 компетенции, които университетът не гарантира и как те влияят на първото работно място.
Колко пъти в университета сте обсъждали лечебен план, при който има повече от едно клинично приемливо решение?
Не просто да обясните какво предстои. А да проведете разговор за възможности, които се различават по цена, продължителност, рискове и прогноза — и пациентът трябва да избере кое е приемливо за него.
Това изисква знания. Но изисква и да разберете какво притеснява човека срещу вас. Да представите възможностите, без да решавате вместо него. Да проверите какво е разбрал. И да приемете, че изборът му може да не съвпада с вашата препоръка.
А после идва един съвсем различен ден.
Вече сте 25 минути назад с графика. Следващият пациент чака. Лабораторната работа за третия не е готова. Липсва материал. Асистентът ви пита нещо, което според вас вече сте обяснили. А медицинските досиета трябва да бъдат довършени преди края на деня.
В нито един от тези моменти не сте забравили как се лекува.
Но клиничните знания вече не са достатъчни, за да преминете добре през деня.
Университетът ни учи да поставяме диагноза, да изготвяме лечебен план и да извършваме лечение. Това е основата, без която професията не може да съществува. В самостоятелната практика обаче, правилата са други : пациентски избор, ограничено време, работа с екип, документация, разходи и отговорност за решения, при които преподавателят вече не стои до вас.
Тъкмо този преход често се оказва по-труден, отколкото младият лекар и неговият работодател са очаквали.
Какво всъщност гарантира дипломата?
Дипломата ти дава право да излезеш и да се научиш да работиш тази професия
Ако сте собственик или скоро дипломиран зъболекар, трябва да знаете, че трудностите в началото на кариерата са всеобщ проблем. Всички минават през един и същ процес на адаптация от една контролирана обучителна среда към упражняване на професия, която изисква много повече от научни знания и сръчност. Това сочат и проучванията.
В европейската рамка The Graduating European Dentist се използва понятието „безопасен начинаещ“ (safe beginner). То не означава неподготвен лекар, а лекар, който има необходимата база знания, за да започне да работи безопасно, но тепърва ще изгражда бързина, увереност, самостоятелност и професионална преценка.
Очакването един човек да бъде напълно завършен професионалист в деня на дипломирането е илюзия, която създава напрежение и за него, и за практиката, в която започва работа.
Самата европейска рамка също не ограничава професионалната готовност до техническото извършване на лечение. В нея влизат общуването, работата с екип, управлението на времето и средствата, разпознаването на риск, документацията и продължаващото професионално развитие.
До сходен извод стига и систематичен преглед на научната литература за готовността на завършилите. Техническите знания са само една част. Необходими са още приспособяване към различни ситуации, етична преценка, умения за общуване и разбиране на икономическата страна на практиката.
Това не е критика към университета. Част от тези умения могат да бъдат разбрани напълно едва когато времето, парите, екипът и пациентският избор започнат да влияят върху реални решения, за които лекарят носи отговорност.
Безопасна и ефективна клинична практика Отвори публикацията
Систематичен преглед на готовността за практикаОтвори в PubMed
(Европейска рамка за завършващия зъболекар Отвори публикацията)
Нека обобщим литературните данни и собствените ни наблюдения и опит в 6 компетенции , които стават необходими чак след първия работен ден. За тях университет няма, а курсовете по темата са оскъдни.
1. Да лекуваш пациент означава и да можеш да разговаряш с него
В университета пациентът до голяма степен влиза в предварително определен учебен процес.
В практиката може просто да каже: „Не.“ Да има финансови ограничения, да е чул/чел нещо в социалните мрежи и да има съвсем различни очаквания. Или да кима през целия разговор и да си тръгне с напълно различна представа за казаното. Или пък просто да избере друг зъболекар.
Точно тук разговорът започва да влияе върху резултата от лечението.
Ако пациентът не е разбрал диагнозата и последствията от отлагането, той не може да вземе действително информирано решение. Друго, което често се случва е лекарят предварително да изключи част от възможностите, защото предполага какво човекът може да си позволи, така пациентът не научава за всички разумни решения.
Има и по-фина грешка: да обясним всичко правилно, но никога да не проверим какво е останало у човека отсреща. Най-често, защото не знаем как.
Но най-очевидния дефицит в комуникацията се забелязва при трудни пациенти, конфликти, и оплаквания. Иначе казано - там където емоциите са повече. Един добър комуникатор, какъвто трябва да бъде зъболекарят трябва да може да овладява разговора и да го води към решение без да позволява ескалация. Но всъщност този проблем има по-дълбока основа- първо трябва да приемем, че грешки ще има. След това да се научим да признаваме грешките и да ги приемаме и чак накрая да усвоим комуникацията, която води към решение.
Готовност на новозавършилите за практика Отвори изследването
На практика слабостите в общуването не се наричат „слабости в общуването“.
Те изглеждат като незапочнато лечение. Като недоразумение. Като оплакване. Като лечебен план, който остава само на хартия. Лекарят вижда резултата, но невинаги разпознава разговора, който го е предизвикал.
2. Зъболекарят е лидер много преди да отвори собствена практика
Лидерство може да звучи претенциозно за зъболекар на заплата. „Аз само работя тук. Не управлявам клиниката.“
Да. Но всеки работен ден зъболекарят води и управлява собствената си клинична работа и начина, по който други хора участват в нея. Освен това лекарят по дентална медицина често носи отговорност за дейности, които не извършва сам. Съдействието от асистенти, рецепция, лаборатория и други често се явява нещото, което определя спокойствието , а често и успеха на денталния лекар.
Лидерството тук не е длъжност и не означава да раздаваш заповеди. То е способността да превърнеш намерението си в ясна задача, да провериш дали си разбран и да знаеш как да реагираш, когато уговореното не се случва.
ADEE разглежда тези умения като част от безопасната клинична работа. От завършващия лекар се очаква да работи с екипа, да управлява времето и наличните средства и да повдига въпроси, които засягат качеството на лечение или сигурността на пациента.
Управление, лидерство и работа с екип Отвори публикацията
Когато това умение липсва, рядко се случва една голяма и очевидна грешка. По-често едни и същи малки проблеми се повтарят всеки ден. Лекарят е прекъсван за информация. Екипът започва да предполага. Една задача се връща за трети път.
Собственикът вижда конфликт. Младият лекар вижда некомпетентен екип. Екипът вижда труден лекар. А понякога в основата стои не характерът на хората, а липсата на ясен начин за предаване на информация и поставяне на задачи.
3. Графикът е клиничен инструмент
Почти всеки млад зъболекар в някакъв момент си мисли или чува:
„Трябва да станеш по-бърз.“
Понякога това е точно така. Умението идва с повторението, а част от процедурите действително започват да отнемат по-малко време.
Но не всяко закъснение има една и съща причина. Може планираното време да е нереалистично, кабинетът да не е подготвен, лабораторната работа да е проверена едва след като пациентът е седнал. Или лекарят действително да има нужда от 90 минути за процедура, за която графикът упорито му отпуска 60.
Отвън всичко това изглежда еднакво: графикът закъснява. Решението обаче зависи от причината.
Проучвания сред работодатели, преподаватели и други наблюдатели на новозавършили лекари посочват управлението на времето и преценката кога да бъде потърсена помощ като чести затруднения в началото на практиката.
Оценка на работодатели и преподаватели Отвори изследването
Закъснението не остава само в графика. Когато денят започне да изостава, лекарят работи под по-голям натиск. Разговорите се съкращават. Документацията се отлага. Подготовката за следващото лечение става набързо. А времето за доизпипване на детайлите и проверка на качеството на лечението често намалява. Именно тук започват компромисите, които по-късно могат да доведат до оплаквания и рекламации.
Затова графикът е клиничен инструмент. Реалистичното планиране осигурява време за внимателна работа. Нереалистичното подтиква лекаря да съкращава важни стъпки, за да навакса.
4. Отговорността на лекаря стига по-далеч от задачите, които изпълнява лично
Това вероятно е една от най-резките промени след университета.
Младият лекар попада в цяла система от дейности, които не извършва със собствените си ръце. Не стерилизира инструментите, не управлява радиологичната защита, не поръчва материалите и не приема лично оплакванията на рецепция.
Но неговият пациент преминава през всички тези дейности.
Затова професионалната отговорност не приключва с изречението: „Това не е моя работа.“ Ако лекарят забележи риск, той трябва да знае към кого да се обърне, как да го съобщи и какво да направи, докато проблемът бъде отстранен. Това не означава да поеме управлението на цялата клиника, а да разбира достатъчно добре средата, в която лекува, за да разпознае кога тя може да навреди на пациента.
ADEE включва в подготовката на завършващия лекар безопасната работна среда, управлението на неблагоприятни събития, точната и защитена документация и контрола на рисковете, свързани с инфекции, опасни материали и йонизираща радиация.
Безопасност на пациента, риск и документация Отвори публикацията
Документацията е може би най-ясният пример. Докато всичко върви гладко, краткият запис изглежда достатъчен. Шест месеца по-късно ситуацията може да е различна. Пациентът е при друг лекар, появило се е усложнение или има оплакване. Трябва да се установи какво е било обсъдено, какви възможности са предложени и какво е избрал пациентът, а също и как е протекло лечението, какви затруднения е имало.
Тогава „обтурация 26“ вече не е достатъчна медицинска история.
Пълният запис позволява лечението да бъде продължено разумно и показва логиката на взетите решения. Той защитава едновременно пациента и лекаря. Има пропуски, които могат да останат без видимо последствие дълго време. ...Докато последствието не се появи наведнъж.
5. Всеки клиничен избор използва ресурси
Време. Материали. Лаборатория. Оборудване. Асистенция. Повторна работа.Незавършено лечение.
Ресурсите вече участват в работата на младия лекар, дори той никога да не е виждал финансовия отчет на практиката.
Тук лесно възниква съпротива: нали пациентът трябва да бъде на първо място?
Разбира се.
Но да познаваш разхода на време и материали не означава да поставяш приходите над пациента, а да разбираш дали начинът, по който работиш, може да бъде поддържан дългосрочно, без да се прави компромис с качеството.
Ако една предпочитана техника изисква значително повече време и материал, лекарят трябва поне да го знае. Ако определена процедура системно се повтаря, това е клиничен и ресурсен въпрос едновременно. Ако много нови пациенти идват веднъж и никога не се връщат, това трудно се обяснява с цена и реклама.
Научните изследвания върху готовността за работа отделят финансовите и управленските знания като самостоятелна област. Именно при икономическите решения и финансовата устойчивост студентите и новозавършилите съобщават едни от най-сериозните пропуски в подготовката си.
Систематичен преглед на готовността за практикаОтвори в PubMed
Финансова подготовка на новозавършилитеОтвори изследването
И това не е знание само за бъдещия собственик. Лекарят, който разбира връзката между клиничните си решения, използваното време и резултатите на практиката, работи по-осъзнато още днес. След няколко години може да стане съдружник или да отвори собствен кабинет. Ако дотогава е следил тези зависимости, няма да се сблъска с управленските решения за първи път.
6. След университета няма учебна програма
До дипломата някой друг е решил какво трябва да научите.
Има тема.
Литература.
Преподавател.
Практическо упражнение.
Изпит.
След дипломата професията продължава да се развива, но предварително определеният ред изчезва. От този момент лекарят трябва сам да установи кое не знае — а това често е по-трудно от самото учене. После трябва да избере от какво има нужда. Научна статия? Курс? Наблюдение на по-опитен колега? Повече практика? Обсъждане на конкретен случай?
Не всеки проблем се решава с още един клиничен курс.
А след ученето идва въпросът, който лесно пропускаме:
Промени ли наученото начина, по който работя? И ако отговорът е не, то инвестицията в дадения курс вече не е инвестиция, а чиста загуба на време и пари.
Университетът е само трамплин към доживотно учене, но в него вече трябва да имаме собствена осъзнатост за това , което не знаем , критична преценка към това, което получаваме като информация и уменията да го приложим - не само клинично, а да моделираме средата , в която дадено лечение става възможно.
Тези умения рядко се развиват еднакво. Един лекар може да се справя уверено с пациентите, но да среща трудности с графика. Друг може да е организиран, но да не разпознава навреме кога трябва да потърси помощ. Ако искате да видите по-конкретно къде се намирате, разработихме безплатен тест за неклинични компетенции на младите зъболекари .... а и не само младите ;) Виж минитеста „DO YOU OWN YOUR CAREER?“ →
Самостоятелен не означава сам
Професионално зрелият зъболекар не знае всичко.
Той знае какво може да реши сам, кога трябва да обсъди случая и към кого да се обърне. Затова изгражда съзнателно мрежа от полезни контакти.
Понякога това е по-опитен колега. Друг път — специалист, зъботехник, юрист, счетоводител или човек с опит в управлението на екип.
Търсенето на помощ не отменя личната отговорност. Лекарят трябва да представи случая ясно, да оцени получения съвет и да вземе собствено решение.
Има съществена разлика между:
„Кажи ми какво да направя.“
и:
„Виждам тези възможности. Предпочитам тази поради следните причини, но не съм сигурен как да оценя конкретния риск.“
И в двете ситуации лекарят търси помощ. Във втората обаче той не прехвърля решението на друг човек, а използва чуждия опит, за да развива собствената си преценка.
Когато младият лекар и собственикът виждат различни проблеми
Точно тук често започва напрежението в практиката. Собственикът вижда резултата- графикът закъснява, част от лечебните планове не започват, документацията е непълна, а екипът се оплаква.
Младият лекар преживява друго. Вчера е имал преподавател до себе си. Днес решението е негово. Опитва се едновременно да натрупа клиничен опит, да се вмести в непознат график, да разбере как работи екипът и да не изглежда несигурен пред пациента.
Едната страна вижда последствията. Другата усеща натиска, под който са възникнали.
И двете страни обикновено искат едно и също: лекарят да се развива, да става по-предвидим, по-уверен и по-самостоятелен. Разминаването е в обяснението какво пречи това да се случи.
Тук собственикът може да има огромна положителна роля.
„Трябва да се развиваш“ не е обратна връзка
Именно тази страна на отношенията между собственика и младия лекар ще разгледаме на срещата за собственици на дентални практики на 09/09 — как да разпознаем какво стои зад видимия проблем и как да превърнем недоволството в конкретна посока за развитие. Вижте програмата и се регистрирайте →
Ако младият лекар постоянно излиза извън графика, „работи по-бързо“ може само да увеличи напрежението. То не показва къде се губи времето и какво трябва да се промени.
Същото е с „трябва да се научиш да общуваш“, „бъди по-самостоятелен“ или „работи по-добре с екипа“.
Тези изречения назовават недоволството на работодателя, вместо да дават на лекаря ясна задача.
Полезната обратна връзка описва конкретна ситуация с факти, наблюдаемо поведение и очаквана промяна.
Тогава младият лекар разбира върху какво да работи. А работодателят има промяна, която може да проследи. Разговорът вече не е за това какъв човек е лекарят. Той е за начина, по който работи — а начинът на работа може да бъде променен.
Видимият проблем рядко е достатъчно обяснение
Това е един от важните изводи от проучването на Dental Globe сред младите зъболекари. Лекарят обикновено назовава това, което вижда: няма достатъчно пациенти, приходът е по-нисък от очаквания, изостава с графика, част от леченията не започват, чувства се несигурен или има напрежение в екипа. Но резултатът не обяснява причината.
Ниското запълване на графика може да означава, че са нужни нови пациенти. Може обаче да означава и че вече дошлите не се проследяват.
Незапочнатото лечение може да е свързано с цената — но също и с неразбрана диагноза, неизяснено притеснение или липса на конкретна следваща стъпка.
Затова първата формулировка на проблема не бива автоматично да определя решението.
Колкото по-рано младият лекар започне да проследява връзката между резултат, причина и действие, толкова по-малко развитието му ще зависи от проби, грешки и случайност.
Университетът трябва да даде здрава клинична подготовка и способност за безопасно начало на практиката. Професионалната увереност и самостоятелност се изграждат след това — чрез опит, наблюдение, ясна обратна връзка и осмисляне на собствените решения.
Ако сте млад зъболекар
В Dental Globe разработихме DO YOU OWN YOUR CAREER? — професионална оценка, която разглежда 48 ситуации от денталната практика и начина, по който решенията в различни области влияят върху резултатите от работата.
Целта е да получите конкретна отправна точка: кои умения вече са добре развити, кои слабости все още не разпознавате и към какво да насочите следващите си усилия. Преди да вземете решение за него , можете да започнете с безплатния мини тест, който разкрива един пропуск, дава обратна връзка по всички 10 области на теста и предлага едно конкретно действие за развитие.
Ако сте собственик на дентална практика
На 09/09 ще разгледаме същата тема от гледната точка на работодателя: какво реалистично може да се очаква след дипломирането, защо често се вижда резултатът, но не и причината, и как ясната обратна връзка и организацията в практиката могат да ускорят професионалното развитие.
Целта на първите години след университета е младият зъболекар постепенно да стане професионално самостоятелен.
Самостоятелен никога не е означавало сам.
Източници и допълнително четене
Mohan M, Ravindran TKS. Conceptual Framework Explaining “Preparedness for Practice” of Dental Graduates: A Systematic Review. Journal of Dental Education, 2018.PubMed
Field JC, Cowpe JG, Walmsley AD. The Graduating European Dentist: A New Undergraduate Curriculum Framework. European Journal of Dental Education, 2017.Публикация
Field JC, DeLap E, Manzanares Cespedes MC. The Graduating European Dentist—Domain II: Safe and Effective Clinical Practice. European Journal of Dental Education, 2017.Публикация
Marino R et al. Preparedness for practice of newly qualified dental practitioners in the Australian context: an exploratory study. BMC Medical Education, 2022.Пълен текст
Marino R et al. Preparedness for practice of newly qualified dental professionals in Australia — educator, employer, and consumer perspectives. BMC Medical Education, 2022.Пълен текст
Leadbeatter D. Transition to dental practice: Newly graduated dentists’ views of being successful in dental practice. European Journal of Dental Education, 2020.Публикация
Friedlander LT et al. Preparedness and competency of New Zealand graduates for general dental practice — perceptions from the workforce. Australian Dental Journal, 2024.PubMed
Razak IA et al. Assessing the Competency of University of Malaya Dental Graduates: Employers’ and Graduates’ Perceptions. Journal of Dental Education, 2008.PubMed
Коментари